Царска София-забравеното величие на архитектурата

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Царска София-забравеното величие на архитектурата

Царска София-забравеното величие на архитектурата Спомен и спасяване на архитектурни паметници от периода на Третото българско царство .

🏛️ Къщата с ягодите – реставрация или поредното унищожено културно наследство? ⚠️Вчера, минавайки по ул. "Сан Стефано", ...
26/03/2025

🏛️ Къщата с ягодите – реставрация или поредното унищожено културно наследство? ⚠️

Вчера, минавайки по ул. "Сан Стефано", за пореден път видях добре познатата гледка – Къщата с ягодите стои необезопасена, без никакви реставрационни дейности, въпреки публичните обещания на новите собственици фирмата SiteGround, на която собственици са Иво Ценов и Тенко Николов.

⏳ Минаха вече 4 месеца, а работа по сградата няма.В изявленията си те заявиха, че тук ще се намира тяхната фирма, но въпросът е – имаха ли предвид самата къща или просто мястото ѝ? Ще бъде ли реставрирана или тихомълком ще изчезне още един културен паметник?

Не забравяме, че старият собственик Валентин Златев два пъти направи опит да разруши сградата, но тогава институциите не му позволиха. Ще има ли и сега контрол, или този път ще си затворят очите?

❗ За да не допуснем поредното унищожаване на културното ни наследство, ще подадем официално писмо-запитване до съответните институции, за да разберем:
🔹 Какви са ангажиментите на новите собственици?
🔹 Защо сградата не е обезопасена?
🔹 Какво се случва с обещаната реставрация?

📢 Няма да оставим този въпрос без отговор!Подкрепете ни, споделяйте и нека покажем, че обществото не е безразлично към културното си наследство!

#КъщатаСЯгодите #София #КултурноНаследство #СпасетеИсторията

Пикът на течението сецесион у нас, което се характеризира с богати и пищни декорации по фасадите на сградите е често изп...
15/10/2024

Пикът на течението сецесион у нас, което се характеризира с богати и пищни декорации по фасадите на сградите е често използвано в проектите на Кирил Маричков.
Такива изящни елементи по фасадата на сградата откриваме в Къщата на семейство Дренкови на ул. „Сан Стефано” 31. Сградата е строена 1905 г., когато е и своеоцразният пик на архитектурното течение. Една от най-отличителните черти на къщата е изпъкналото женско лице, намиращо се на върха на най-големия прозорец на сградата.

Постройката е семейна къща на Стефан Дренков (също калоферски гражданин) и неговата съпруга Вера Дренкова (германка с първоначална фамилия Льовенхаген). Сградата отразява патриархалния дух от онези години, който е повелявал, че всяко семейство трябва да си издигне голяма хубава къща, където децата му да израснат, също така тя е възпроизвела и духа на тогавашната разрастваща се София. Както знаем за съжаление някои от тези архитектурни шедьоври вече не са измежду живите образци или са оставени да се разпадат, но тази столетница удържа на времето и пази в себе си всички тези спомени за „Царска София”.
Къщата днес служи за сграда на Гръцкото посолство.

Едно архитектурно бижу от 1920г. намиращо се в центъра на София. Отново дело на Кирил Маричков, дядото на Кирил Маричков...
14/10/2024

Едно архитектурно бижу от 1920г. намиращо се в центъра на София. Отново дело на Кирил Маричков, дядото на Кирил Маричков.
Сградата на някогашния хотел „Империал” се намира на улица Леге, сградата е построена, когато дядото на фронтмена на „Щурците” е заместник-кмет на София. При самия строеж на сградата, останалите постройки наоколо вече били в сецесионов стил. Хотелът е проектиран за индустриалеца Тодор Балабанов и дълго време хотелът е един от ключовите символи на София. Сградата е първата с стоманобетонна сграда с рамкова конструкция в цялата страна, също така има бар-вариете. Архитектурата му е съчетание между барокови елементи и сецесион. Със своите пет етажа „Империал” е сред една от най-високите и внушителни сгради в столицата за периода!
Хотелът е разполагал с 50 стаи, обзаведени в елегантен стил. На всеки от етажите е имало и луксозни, обширни апартаменти със спалня, салон, собствена баня и тоалетна, дори и телефон. На партера е имало голям салон с кожени кресла. Една нощувка в "Империал" е струвала 180 лева.

Сградата е национализирана след 1944 г. Нов градоустройствен план е приет със специално решение на Министерския съвет. Той се отнася за софийското ларго и за район "Средец". След това започват дебати относно съдбата на "Империал", който не пасва на пасажа, защото се отличава със своята барокова фасада. За щастие, сградата е запазена.
Днес бившият хотел "Империал" е превърнат в офис сграда. Собствениците са наследници на Тодор Балабанов, а ремонтът е направен с техни средства. Ламарините на покрива са заменени с мед. На тротоара са монтирани лампи, напомнящи някогашните фенери, светили по улиците на стара София.

Преди броени дни загубихме Кирил Маричков, неуспоримо блестяща звезда оставила своя частица в българската музика. Кирил ...
13/10/2024

Преди броени дни загубихме Кирил Маричков, неуспоримо блестяща звезда оставила своя частица в българската музика. Кирил Маричков не беше само певец, но и наследник на една необикновена фамилия, оставила своя отпечатък в историята на Третата българска държава.
Дядо му - Кирил Маричков е един от най-блестящите архитекти на България, оставил своя талант в едни от най-емблематичните сгради на София. В продължение на една седмица ще се запознаем с неговите архитектурни творения, като започнем с неговото най-любимо, но преди това ще Ви запознаем с личността на автора!

Роден е в град Калофер на 28 октомври 1875 г. и е наследник на известен род. Майка му Елена Странска е сестра на д-р Георги Странски, революционер и политик. След основното си образование Киро Маричков завършва мебелно резбарско училище в Чехия. Следва архитектура в Карлсруе, Германия и се дипломира през 1900 г. От 1908 до 1911 година е помощник-кмет на София. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти. Умира на 17 февруари 1922 г. в София. Синът му Кирил Маричков е адвокат и юрисконсулт, от когото е внукът му - музикантът Кирил Маричков.

Къщата на Братя Иванови се намира на улица „Денкоглу“ № 19 в София. Тя е построена от братя Иванови, български търговци и индустриалци по проект на Кирил Маричков. Един от потомците на голямата фамилия, д-р Георги Лазаров, завършва медицина във Виена и се установява в София, където става известен и почитан доктор гинеколог. В къщата той създава модерна частна клиника. Сред преврата от 9 септември и тази къща както много други биват национализирани от новата власт, а клиниката е прехвърлена към един от софийските родилни домове. След 1980 г. къщата е върната на наследниците.
Клиникана съвсем не е най-впечатляващото нещо в къщата. Самата тя представлява висока триетажна постройка наподобяваща малък виенски палат в центъра на София. Фасадата на сградата е в необароков стил, с деликатни орнаменти, които внушават аристократизъм!

Минавайки в посока Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", на бул. Цар Освободител 19 на ъгъла с ул. Кракра ...
11/10/2024

Минавайки в посока Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", на бул. Цар Освободител 19 на ъгъла с ул. Кракра се намира една от най-красивите сгради пазещи спомен за красотата на Царска София.
Къщата на Сърмаджиев е една от най-емблематичните сгради от онзи период построена преди 121 г. за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев. Градското жилище е с подчертан бароков стил с нотки от ренесанс и рококо, а архитектът на къщата е небезизвестният австриец Фридрих Грюнагер.
Хараламби Г. Сърмаджиев (1860-1908) е бесарабски българин, роден в Болград. Той завършва в Болградската гимназия и работи като писар в „Добродетелната дружина" в Букурещ (1876-1880). След това следва в Юридическия факултет на Сорбоната и завършил като доктор по право. След Освобождението е член съдия на Софийския окръжен съд (1889 – 1890), главен юрисконсут и секретар на Министерството на външните работи (1892, 1894 -1896); дипломатически агент (български посланик) в Белград и Виена (1896-1902). От 1902 до 1908 г. работи като адвокат в София. Почива във Виена, когато отишъл да се лекува там.На 31 години се жени за хубавата Елена от известния карловски род Пулиеви, от който са братята Евлоги и Христо Георгиеви. Харалампи и Елена имат една дъщеря и четирима синове.Между 1895 и 1902 г. Сърмаджиев заема поста дипломатически агент в Белград и Виена, а същата 1902 г. се връща в София като адвокат на частна практика. Тогава среща арх. Грюнагер и му поръчва да построи представителен дом, в чийто строеж влага част от солидната зестра на жена си.
Сградата съчетава в себе си различни стилове в архитектурата, които я правят такова бижу за човечкото око. Изключително богата пластична украса по всички фасади, а на ъгъла – кула с плосък покрив и тераса. Има висока архитектурно-художествена стойност.
През 1914г домът на Сърмаджиеви е нает от турското правителство за резиденция, а през 1916г имотът е купен от Турция. До построяването на новото турско посолство на сегашния бул. „Левски” през 1977 г. тук са работили турските дипломати, след което сградата става посланическа резиденция, която е била многократно ремонтирана, но помещенията не са преустройвани. Днес сградата се използва като Резиденция на Турското посолство.
Градската къща е свидетел и на една несбъднала се любовна история. Основателят на турската държава Мустафа Кемал, който в един период от живота си живее в София и работи в Турското консуство и дъщерята на ген. Стилиян Ковачев – 21-годишната красавица Димитрина Ковачева, Мити, получила литературно и музикално образование в Швейцария.Кемал два пъти искал ръката на любимата си, но ген. Ковачев отказва и я сгодява за инженер от Русе. Димитрина се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. Ататюрк никога не забравя Мити и до края на дните си споделя: „Моите чувства останаха в България”.

Address

Sofia

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Царска София-забравеното величие на архитектурата posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share